слънцето залязва с провесени
през облаците грозни кървави черва
отвсякъде ехтят крясъци писъци и походки
времето се смесва и денят не е линеен
ботев е сияен стълб на еуфорията и пропагандата
затова и аз слизам под него и го пропускам и не го чета
пия чай ям карамел и чета бъроуз който крещи
за своите прокажени за своите безсмъртни
мексиканци и мескали и пейоти и обесвания
и смърт и секс и свобода на квадрат и думи в речника
и състояния на възбудени панталони и разтегнати големи зеници
и чаши цели чаши пълни с бели напитки с бялата напитка на живота
и ляватта ми ръка още е ледена
след като пих от кънтящата в ушите ми чешмичка до гората
тя е близо до релсите до дърветата и до една къща
в който живеещите са непознати
но шумни и прозорците им светят в жълто
хората в трамвая
прасета на заколение
смачкани сардини от сардиния
или
сьомги блъскащи се
срещу течението на истинския живот
но продължаващи смело да порят напред и все напред
това казвам си ме кара
да потъвам навътре и после навън
и ето ме сега
излязъл от тоалетната
с облекчен дух и душа и тяло
готов съм да изляза и навън и да се уча в тъмното
на математиката на звездите