в bad mon-sun предпочиташ изморително драпане към вчерашното пред гъдела от откриване на сходното приятно. засилваш коляно към слабините на позитивната си проекция. крещиш на светофарите докато почервенееш досущ като тях. винаги имаш две възможности и винаги избираш грешната. със свален гард понасяш удари от нечии безумни възглавници. повтаряш се, потретваш се. разбираш всичко погрешно и всички те разбират погрешно, като някакъв шибан special case.
остават пет дни. дано не променя света.