скоро време ще трябва да прекратя очакванията си да я срещна такава каквато трябва да бъде и да я погледна такава каквото е. По скоро обаче ще се откажа от всички до сегашни илюзии, единствено за да прецеждам трезво на тази жена. Защото да живееш сам на тавана си - колкото и голям да е той - все повече ти се иска да е запълнен с нечие присъствие. Като на мацката с червеното бельо например, дето носи все моя пуловер - кой ли я е научил на това да облича домакински дрехи все на гости.)
А приятелите от Русия и онези от САЩ все се отдалечават и приближават и сега най-близко от как последно бяха съвсем ... - ще реша да погледна на бъдещия живот по онзи особен начин, по който вече съм решил да преживявам ежемесечието. Има няколко такива сценария. всеки нахвърлян от ТАРО-то на десктопните икони и подплътен от мисловното лепило.
Да погледна към женското и собственото си тяло като на партньорски съюз от който едно съзнание трябва да излезе пак по-мъдро от преди и по-силно от сега..