някъде имам записан един телефон. странно е, че го намерих по инициали и адрес в някакъв портал. от няколко месеца си представям как се обаждам и когато отсреща се чуе цъкането на вдигната слушалка, аз се опитвам да позная дали този глас е р.б. не знам как звучат художниците, изпращачите на писма-рисунки, усмирителите на кадифени безопашати котки. пък и не знам как да се представя. отдавна не съм отговаряла, защото си загубих онази инерция, която си представяше, че пише за другаде. може би ме е забравил?
трябваше отдавна да сме се разходили бавно покрай онзи дунав, който също не съм виждала през живота си.
клоните в двора се движат (за десет години това дърво порасна доста, може би скоро ще закрие прозорците отсреща с вечерите на съседите). не им вярвам. просто отдавна не е имало силен вятър. като се замисля, дъжд също не е имало. никакво време (от другия вид време) не се случва. нищо, на което да обърнеш повече внимание и..
..става ми скучно. и е свързано с внушението, че е изцедена водата от някакъв плувен басейн. а на мен ми се карат зимни кънки.