много си странен
защо
караш хората да крадат лампи а после скрит в някой ъгъл пушиш цигара от цигара
усмихва се с чужда, позната усмивка, заципва си устата , нито думица повече...
всеки в своя си ъгъл се скрива настъпан
а навън един некролог като покана за филм
колко е загадъчна страната на сълзите
пишеше там
наложи ми се да изплаша някой непознат ,
който искаше да си говорим,
не искам да ти сипя на главата гадости му казах,
а той помислил от това че съм загадъчна
не аз съм просто дори не наполовина себе си днес.
други пък са кисели, и ме гледат като с ножове
на малки парчета извинителни и съжаляващи
за да заспя накрая във тъмно сепаре
и да се будя към трамвая с изтръпнала глава
къде съм
къде са ми водораслите и просветленията