тази нощ е светла, чака се снега, обичам всички тези хора, дори и кьосев,
въпреки безбройните му страхове, дори и костенурката, защото отиваме в събуей и той ни пуска шийп он дръгс и нова генерация и после поредна самотна разходка до къщи по цариградското тоя път пружинирам с карирания си чадър и си мисля за стените, изрисувани с противогази, и петима души вътре които се усмихват...