боли ме глава повтаря за 12ти път и аз и гаргата вече се хилим на глас...е това причина ли е да си тръгнеш от физика и информатика, боли ме глава повтаря и сега и сам се хили а майката и тя с тях, милата не й хрумва че синчето се е напушило...
ние с гаргата се хилим просто по навик, винаги се хилим на нещо, страх от тишина какво ли... преди малко нагъвахме маслини в кухня пълна с фикуси и папагали, костенурките с розови бузки са станали твърде големи вече, ще ги подярят на зоологическата. котката , обратно е невероятно малка и лека, нищо че е на 9 години... играе си като мъничко коте хаме ме и мърка, с големите си сиамски сиви очи вперени в мен
стените са сини, имат си море в буркан на 6 години...братчето пък е бяла толкова бяло с огромни уши като някакво зайче, и приятно напушено, с още тънкия си глас...
трябва да се говори ,да се избягват паузите и мисленето, хора с очи като маслини черни и бизсквити с аромат на кафе, каква приятна менажерия, ще се завръщам да...
красива котката се казва люси и ме обича от пръв поглед, а костенурките живеят в омаляло блато...и после е трамвая с бети, след звездният им час в неделя, загубените им спомени тогава ме превърнаха за 12 часа в детектив...и бяха върнати, което значи искай, и ще ти се даде, да ето, после жикк ми обяснява съботата, и странното поведение на някой общи познати, парчетата ще се напаснат знам, и съм толкова затрупана със музики, час преди великото семейно съдиране, и мама която е на 50...
люси ин дъ скай е тая котка със диамантени оччики, а гаргата с маслините е собственикът и с карета и чадъръри и мир, който се настаняма помежду ни...
пийс бабо