баба ми, неделя на обед,
не е забранено да е събота
и после сутрин да я гледам, и да я снимам и да я гледам и да я снимам,воайор съм,
да, да, ще си купя десет билета за марко бейли, ще ги изрежа на квадратчета и ще ги иииииизяяяяям,
баба ми в неделя
но с нея, след три години беше друго, засякохме се в едно компютърно клубче и три часа само говорехме, и после беше друго, страхотно но някак си по приятелски
отбелязваш подобрение
изкорени ги, вика, като ги сушиш на радиатора и ги стрижеш само смърдят
малко бело хахахахахахахаххахахаххахахахаххахахахахахаххаахахахах
черешккккииии да е събота събота
баба ми в неделя на обед видя растенията по телевизията каза, ам че ти имаш , такива гръсти , каза,хахахаха
а мойта вика обещай ми че няма да пушиш в събота викам няма...да пуша
хахахах, ма то не е забранено да е събота
гласовете долитат от другаде увита съм в шал, качулка и канапе и треперене, бони прилича на телена кукличка, коса от черни жици, жоро ни гледа кисело от бара, феята магически появен се хили нааанндиииииееее какво ставаааааа
но аз съм труп оставете ме в дворчето пълно с мъгла...вечните утрепки във френската нощем. после не дочаквам диска на жикк, в клубче със замразено име, звезди по улиците, чувам всичко във аквариум, мъгливо ледени разходки, сашо-осама с червената си брада пие на пейките на попа, с някакъв човек , говорим за тракийски хорца, тракийци, как тракийците били жаби, щом хорото им е жабешко, траките били жаби жътварки и тракали в полето край нова загора, били загорели за дефиниция за жътва-събиране на реколта с помощта на сърп и чук
не е смешно, казвам, полудявам
изоставаш от графика, чак сега ли, къде беше когато аз полудявах
съжалявам
а по-рано: на седмоцикъл, със естела, гугутката, гелето,
слава е в църквата не ходи да я викаш клисарките ще те изгонят, да е на саме със бога,
коледа по островите празнуват през август, да и местят местят календарите, дните се губят, един път се наложило цяла седмица да е вторник,
хахахаха не може ли неделя,
не мразя неделя,
не е смешно-ти кой набор си,
84 , значи с десет години по-млада, е ама другата година ще си само с девет нали...
хахахах той гелето расте на набор а не на години, за една година три ги взима, значи ти ще остаряваш а той не,
ненее излиза обратно,
бе вие нищо не разбирате от математика,
максимилияяян, максимус, луууудият макс ииииииимиииилииияяяян върни се...
хахахах гелето пак изтрещя, глей как гони куче-макс - вика естела, която два дни гледала дядомразовците пред мимас и яла акинетон...каза и каза че сега се казвала ива...и пак миришеше на мърша...
а в някакъв момент попадам отново сред ,,Прогресивната младеж" някакъв човек крещи фалшиво блус за камен бряг, плешивото му теме напомня за едно мазе на ндк, някакъв салон на изкуствата, пълен с недоспали напушени хлапетии и отбиващи номера интелектуални лели, виржиния захариева с глупости и избелен бритон, художничка-красавица премята крак на крак, но остава незабелязана от чичовци свирещи на гъдулки, яко арт, тотално заспало след дива нощ, спане на пода в шипка, писъци и скреж по плочките, преди две години и изгревът сив от покрива на златко с ани и клечки и луната все още над парка, същият панталон, същата шапка като днес. и тогава заради една словесна грешка по телефона, майка ми си въобразила че ще се върна с последния рейс, чакала ме цяла нощ, когато си дойдох тогава, все още с бинда на челото, ми зашлеви такъв шамар, че биндата се залепи на огледалото. баща ми после цял ден се оплиташе в кабели, тъмна изцедена вечер в мазетата на ндк. и в цялото това измъчено мероприятие, някакъв препил тип, брадясал и разпасан, изскача на сцената и изкрещява единственото смислено стихотворение за вечерта, как лесно се остарявало на младини, крещи и тропа с крак, и всички са потресени, а водещата поетеса-спортистка замазва всичко с коментар за прогресивната младеж под нейно покровителство. прогресивната младеж в планинарски обувки и шалчета спи на мокета. колко перлено беше тогава къси стърчащи коси гел рейвове бинди бяло червило и сняг...февруари...и всичко това се срути отгоре ми днес, малко след един любим учител, който не може да говори и силвето в бора, която ми гледа на чай, но нищичко не видя