Мълчиш. Очите ти са праэни,
празни в своето красноречие.
А времето в теб говори,
отмерва с безразличие абсурда...
Как ще кръстиш този ден?
Мълчиш. Очите ти са облени,
облени от прилив на море.
Вълните стават все по-големи,
рушат брега...
Как да кръстиш нещо неродено?
Мълчиш. Очите ти са слепи,
слепи привикнали към тъмнината.
А времето в теб говори,
празно в своето красноречие...