Семейният парцел няпълно изпотъпкан (от нас). Тъпча брат си и ми става гадно. Виктор се оглежда "тук ми харесва". Беше красиво наистина. Връщам се сама и пеша. Минавам през "литературната" част. Лилиев и Полянов са един до друг. До тях като дисонантен акорд - Вежинов. Все едно се разхождам сред стари приятели. Зловещ черен кръст (висок поне 2 метра). Надпис - Стефан Стамболов. Грешниците влизат голи в ада. Хората са еднакви в смъртта. Но не и гробовете им. Мисля си за двата листа, които пише Чакс в църквата - " за упокой" и "за здраве". Знам, че хората от единия неминуемо ще преминат в другия. Но сигурно ще се появят и нови. Нови имена в списъка.