тя каза , хайде да праднуваме 8ми два дни по-рано ще е плюнка в окото на капитализма и за пръв път ще се ходи на метрополис. безумен ден на крахове, истерии и антибиотици.
и после вечерта се качвам на рейса, боянски се е уредил със фотографски пас, всичките вани и люсита, и венита, и всички всички, намазани със странни неща яко маскирани, това ли било цялата работаааа
зимният. приятелчетата. един разтегнат тараш , и фоайето пълно с "цивилни", като са цивилни що се обличат всичките еднакво в дънки пуловер и кожено яке, на място където дрескодът е найлоново-игличест...
появява се марина тресяща се от нерви, да я пазя дойдох вика, веднъж да се замъкна на метрополис, само за да пазя някого, а тя тъпачката си сложила амфетите в портфейла. мдам Б. се разправя с един от хората във кожени якета. днес не е вързала косата си и рижият перчем се спуска яко героично над чифт черни очи със зелена спирала.
малко по-късно светват и лампите, имало бомба всички да си тръгваме, така че се занасяме до седмо репеу, засядаме в кафенцето от среща.
мълчим. около час мълчим. добрите приятели са тези , с които можеш да мълчиш на спокойствие.
после куките са страшно мили, не са я черпили със лукчета, не са крещяли ,не са заплашвали, дори ни дават да я видим и да си поговорим с нея, и тнт... странно определено.
вали сняг сега като някакво успокоение
и тнт...