мухахахахахахаахаххах
нещата започват вече да ме стряскат направо.
потрополисът се случва, да но без диджеят, заради когото си купихме билетите, а в рейса към студград има само бели мечки, така че всички седим един върху друг, аз като най-лека най-отгоре бием се и крещим, после още пеене в най-големият студ зала найлонови хора, всички лица едно след друго юли подскача и пищи, яворчо, който тооолкова е порастнал, циклажи злокобни, хора-шевни машинки и за по-интересно външният министър виси на пулта абсолютно зле и се опитва да държи някаква реч, крайно крайно крайно несвързана, и от време на време пищи и не може да спре да подскача като шевна машинка докато мвсички започнат да се чудят как се е напарвил
казва:
тази година празнуваме осми от шести, а като влезем в европейския съюз ще празнуваме от първи декември...следват три подскока и кански вик йййййеееееееееееееееееееееееееееееееееессссссссссссссссссссссссссс
(на другия ден ще е във вестника на снимка с черепска усмивка, за да разпръсне всички съмнения за състоянието си)
хората се хилят истерично на опитите на господин соломон да пуска, чакат да счупи нещо по пулта, от всякъде се носи изкривен циклаж, гръм и трясък и вой, никакъв ритъм но министърът си подскача, дам, и аз и ани вече не издържаме повече крещим съъъъъблечиии се , знам че можеш, а гешчето се хили на цялото неистово безумие...
после пускат тонове станиолчета от тавана и клип са евросъюза на видеотаблата
- светлото бъдеще казва ани
-и се срутва върху нас добавям аз
-цялото на парчета -завършва тя
но е някак красиво блясъци и прожектори и хиляди фалшиви снежинки басът отнема всяко чувство за равновесие
по-късно докато марко бейли ни пили мозъците, и все още вярваме, че ще има сет на спийди джей, лежа на някакви раници на пода, ани скача наоколо, и когато се навежда да пита какво става, единствиното което мога да кажа е: три години са ужасно много време.
точно това си мислех и аз казва, и се тръшва до мен. грубо и грозно , господин бейли пощадете ни...някакъв човек се спъва в нас и пада и после дълго се прегръщаме тримата за извинявай, после някакво елфче 150 сив пуловер кокалено лице притичва оставя между двете ни кутия редбул и и изчезва към следващата купчина седящи хора...тва някаквя промоция ли е или трябва да му я пазим не се знае но накрая все пак я испиваме, после чичко бейли пуска петте си свестни парчета за вечерта, електро ритми мелодийки мъничко красота, после реге глас запява че това било каят , приятелю краят, изкривено и злокобно и от хората наоколо май никой не знае думите
още циклаж
още много циклаж
някакъв сърбин се появява от никъде и прегръща и целува ани...
приятно безцеремонни са тези сърби...
а тая сутрин за пръв път ядох найстина топъл геврек , в 6 сутринта
изключ...