срещам ги в граунда днес
от ушите ми още преливат истерични танга и луди цигулки, контрабасистът така клатеше коннтрабаса...
излизам значи във ненормалния студ и се мушвам обратно в граунда
усмивката ми му изпусна края и се нави на кълбо зад ушите ми
приятелите от някога индиго се размазват днес
отпочинали след неделя
вече живи
и изведнъж ми стана толкова виновно, че бях сгърбена и дистанцирана тогава, критична и логична под блицовете, а те се появяваха от тук и там да ме прегръщат като голямо парче лед, и щяха да хванат бронхопневмония от настроението ми.
че бях толкова неотговаряща че чак безотговорна, към парти битието. и че накрая никой не ми се сърди, и всички се здрависват топло с мен.
а аз май срещнах амели на тоя концерт някъде из оплетените мелодии, усмихнахме се на чичкото и той ни пусна да влезем без пари, с галантен реверанс изчурулика заповядайте на мен и ваня месец след рожденият и ден и затъмнението, тъмна зала пълна със звуци...очите ми бяха толкова уморени от оранжеви коридори и зеленикав фаянс,
сякаш във залата валеше дъжд...
искай и щи ти се даде значи