как изведнъж се тръшнах. два фервекса (аптекарката каза, че днес трябва да открие фабрика за тях направо. лош вятър). как ми стана изведнъж доста по-добре. сигурно е защото течността беше бая топличка. или пък защото си внушавам, че е така. дори усещам, че мога да пуша една цигара. пуша я.
защо спя само във факултета? трябва да започна да посещавам упражненията които попринцип не посещавам. поне да се наспя.
иначе когато човек е на границата на заспиването, но се мъчи да не заспива му идват някой път много интересни мисли в главата. и едни такива моментни халюцинации. сякаш някой друг ти пуска и спира радиото и ти сменя каналите. а нещата които чуваш.. добре че има кой да ти ги каже. например, че нищо никога не е свършило, защото във всеки един момент дадено нещо всъщност е сумата с елементи същото нещо взето във всеки един предишен интервал от време когато го е имало.