вчера просто се наложи да форматираме диска и никой не се сети да спаси писмата.
представям си как десетина легла остават празни вече втора вечер, защото същества, с които почти не се познавам (такава ли е думата), са попаднали в ножицата на уиндоуса. глупаво е.
плаках за инициалите на реката и за кошчето пълно с хартиени лодки. сега ще полежа малко и ще зяпам. сигурно е имало смисъл, но, моля, оставете ме на мира. или препратете всичко?
тази песен вече не ми харесва. пийп стрип тя не спи нощем..
завод за вторични суровини и загубени писма,
а всъщност, мила, въпреки всички смешни усилия, се оказваш една голяма патица (a huge duck, so to say).
м