не по Дикенс.
Твоите големи очаквание, не моите. Твоите очаквания как те разбирам от въздуха, а като се оказа, че не е съвсем така - захапка.
Моите (хм, не толкова големи) очаквания от времето, когато си бях вкъщи, затова как може да тичане по някаква поляна и да се смеем на слънцето. трябваше ми само малко временце... малко! за да се настроя съвсем.
А това, че ''проблемът не е в моя телевизор'' е съвсем друг филм (черно-бял). и ще ти кажа защо (както казах и преди) - не може да съм толкова значима за теб, а да предпочиташ да се държиш по-добре с другите хора... знаеш за какво говоря. едва се сдържам да дам един много Грозен пример. в онези 5 дни някак се разочарова от мен, някак и аз от теб... и тази тиха радост....
А ми трябваше МЪНИЧКО време.
Ти се бориш с това, че се боря да не си сама. наистина не искам да те оставя да пътуваш сама... да ти призная ли защо? пътува ми се и на мен!