```

спиралите увиват тънки ръце...една в друга...другите в една. студът влиза под кожата. ако можех щях да подпаля мокрите си очи. ако можех щях да разрежа вътрешността на любимата си играчка, да я напоя с мен и там да посея бодливо растение. да...това щях да направя... създавам изкуствена почва за неукрепналите си корени... умирам от страх. въртя се докато спя, не мърдам докато съм будна. не смея да вървя напред. не искам да виждам в бъдещето. няма го него. както всички е отлетяло на юг в лесния свят... разбирането е толкова досадно...и постоянно присъстващо. уморително е да знам, че греша... присъствам на собствените си процеси... обезщетението отива на страната на врага. оставам сама. далече живея от всички блага. оставам сама. и оръжия няма... разкъсвам звезда. и строшена на прах магистрали си правя... обичам обичам...и правя любов...със безкрая. спиралите повличат и мойте ръце... въртим се и ставам с тях толкова цяла.... сънувах.