...look at the stars,
look how they shine for you...
те наистина светят за теб, но ти отказваш да го повярваш. аз пък не мога да повярвам, че си готов да се откажеш завинаги от всичко...от звездите, от небето, от морето, тревата и цветята...веднаж ми каза да не се предавам независимо от всичко, да се боря и да живея. защо тогава сега ти се предаваш ? защо още мислиш, че искам да съм до теб само от съжаление ? защо никога не допускаш никой до себе си ? от какво се страхуваш? знаеш, че не се интересувам от мнението на другите, не ми пука какво мислят те. сега другите не са важни, важният си само ти. всеки прави грешки, но всички грешки могат да се поправят. не, не те смятам за луд, ненормален или болен. искам пак да видя онази топлина в очите ти, онази нежна усмивка. искам отново да живееш. струва си, чули ? винаги си струва. аз съм с теб, всички сме с теб. само трябва да ни повярваш, да повярваш на себе си...да се бориш и да живееш истински