Използвам това място да прибирам мисли, които иначе бих изгубила. А и знам, че никой друг няма да ги намери точно тук. Не знам защо продължавам да идвам тук. Това място ме изнервя. Коста...........преди (т.е. вчера) бих казала, че ме дразни. Днес по-скоро се притеснявам. Нещо май не е наред с него. Трябва ли да се обърка нещо, за да се объркаш така. Забравих Евгени. Моята 200 килограмова варненска майка. Струваше ми се невъзможно. И Петър (може би малко предпочитах Самуил). Някакви незабравени, но загубени фигури от детството. Строежа беше като в претъпкан влак за морето. Задимено, хора, непрекъснато се опитват да се прецедят между теб и тълпата, топли и студени течения от и към тоалетната. И акцентите бяха .........разнообразни. Остатъка от нощта беше някак тъжен.