ne tam

Парещо розово и се втурвам обезумял към нищото в прозореца...не там...не в пламтящите снежни длани...не в бездънното синьо. Oчите на дамата Време...не в малката тъмна точица долу... Свиавам се до стената, смазан от собственото си мълчание.