ето ме вече спряла, размазвам се на пейка в слънцето на седмоцикъл с нино и някаква едва позната много сладка петя, сдухана съм леко от гласовите пощи (дяволско дяволско изобретение, да вдигнем революция, да ги забраним, да ги да дадада...)
гърлото ми е маншон от стъклен памук, попива литри мащерка и мед, а нино препоръчва слез и гъби. говорим за рила, твоа извиква ели, после за ванката после се сблъсквам с ужасно красиво същество във халите а преди два дни пак там хали и ния, отново заедно докато търча да събирам дядо мразовци за анкета, как се нарича мразител на пенсионери дядо мраз хахахаа ти ли си истинския изпей ми песен подари мисъл на слушателите.
в четвъртък вечер свита на осем върху високо столче раница и бар главата ми беше кратер пълен със полусварени водорасли, кожата ми лази сю риъл ни чупи на малки парченца после ще гризка с белите си британски зъбки. розово червило и рошави апрески. дъ мост блонд ай евър мет.кремена жужумига жужи и прелита наоколо непонятно за нея танцуване отказвасе останалите скачаме извън ритъм рязко бавно строшено тежко бой с невидим партньор.
в четвъртък вечер полумъртва в рейса към центъра ревю в дискмена . в четвъртък вечер дядомразовци на корем и празнична изложбоконцертоидеотия в библиотека, спя в задното коридорче обкръжена от абитурентската денимо-шнуреста линия на факултета по мода и дизайн. токчета за колене. народна музика и естрада. страх и ужас в шопски носии. джи-то хека наоколо.
четвъртък без сън и без сряда без сън и контролно и турският чай който ме смачква в земята осем кафета и дядо поп в тропса който похапва печено пиле, без дори да си свали килимявката. иначе в тропса има само туристи. какво се казваше.някой бил нечий турист. изключ. включ. клик.щрак.
петък студия апаратни коридори с кабели които висят и тедебнат за шията изолации найлонови входове, ароматизатор за тоалетна в изпарител за стая кой ги измисля кой ги измисля трамваи и в тях на куц крак и още кросове по коридорите. не можах да се обадя защото звъннех ли на външния нямах глас да кажа коя редакция и телефонистката затваряше. пет пъти. на шестия се разревах от изтощение.
и често казано не помня как съм си легнала но си поспах ...16часа.
до нормалноста и бързак.щи алековци и бояновци и излежаващи сепо пейки ниновци и ежедневното пласибо...