подозрително много станаха лъжите.
свършва да ме боли, започвам ли да свиквам?
подозрително рядко започнах да се усмихвам и твърде, твърде често се смея на глас - отразявам ефекта на времето...
разширени зеници
те ли разтварят представите?
или от халюцинации
сме си отворили очите
като разковани прозорци
през които са изхвърчали
предсмъртните ни писма.
да няма кой да ни чуе!...
та ние не сме окаяни...
нито сме се предали.
просто сме спокойни
пред покварата
и буйни във мира упоил злобарите.
те вечно ще има кой да нагрубят.
а ние ли все ще сме набедените?...
разкъсващо много причини за бездействие
криволича приличам на газениче
процеждащто мрак през сито от пламък...
в стъкления замък
сипват мъничсо масло...
а после съм аз...
на раждане спазъм,
това съм аз...
дима ще издишам
преди бях аз...
сега се увличам и пиша...
разредила съм въздуха, но над огъня
пак на себе си ще приличам...