помниш ли как искахме да бъдем Някой?
Без главната буква, а в реалните граници на всъщност несъразмерното с действителността понятие.
И аз днес исках да бъда някой.
баща ми ме взе на стоп.
говорихме в колата...
лъгах го...човека, който ме направи и ме изтърпя, и се опита отчаяно да ме промени, и единствен видя безнадеждността в погледа ми, когато привидно спокойно му казах "добре"
през нощта разказах историята си на един непознат...без метафори и заобиколки.
бе първия на когото разказах как от малка си мисля, че душата се намира в гърлото, там откъдето идват думите...
там откъдето се появяват и изчезват грешките
и ние сме касови апарати на времето, отчитащи тия грешки, но не можещи да ги осчетоводят
разказах му за аз и себе си...
аз е способно да постига и надминава чрез надменност и хъс и за себе си, което вижда жужащия шарен свят на различия, който не ти обръща внимание...
Аз дърпа себе си...Но себе си не дърпа аз...
И себе си отива да заговори света...
Днес поисках да бъда някой, който може да лиши най-близките си от безочливи лъжи, но и да повери живота си без поуки от сорта на "не споделяй с непознати"...
Защото всички ние се познаваме. Познаваме се толкова добре, че познатия ми каза гледайки ме:"Ти пишеш, за да не полудееш,нали?!"...
и беше така.
и сега е така.
нали виждаш, че е така...
и ме е страх от тази единствена възможност да се изхвърля в думите и да остана все пак празна...
макар и изпълнена с чувства преди часове...
днес аз искам с тебе да сме някои...
зарежи главните букви...
Ония, които могат да се хванат ръка за ръка и да не дават обяснения за действията, които ни правят поне за секунда щастливи...и то в реалността.
не в безвремието на опията и не в съня, който сме запомнили..
Днес аз искам да съм някой.
и да съм там дето си ти...
там, където сте всички вие...
и просто да изплачем заедно сълзите си...
после ще скачаме в локвите с усмивка на уста...
телата не са точки
и разстоянията не са А и В...
не можем да грешим и да преобръщаме грешките в решени проблеми...
"Ти просто не искаш да си толкова потисната"...
Затова от днес аз съм някой...и заставам до теб.
това е.