загуба на кръв и голяма доза жълта течност,
която уж трябва да помогне,
но не.
9 минути и половина,
след още половин лампичката изгасва
и не чуваш,
виждаш,
усещаш
нищо,
а земята е мръсна и не ти позволяват да станеш
и има иглички.
идва супермен
и е по-нисък от теб
и е със сиво-сини очи
и ти подава ръка
и студена вода,
която ще измие всичко -
най-вече това, което не трябва.
мили хора се грижат за теб с усмивка, но сигурно и те са като тях,
а ти отново пречиш,
затова се изправяш,
извиняваш
и тръгваш назад;
черна котка пресича улицата,
но не заобикаляш, няма как дори да се опиташ
и няма пропуснати повиквания,
нито непрочетени съобщения
картички, изненада
и отворени пощи,
а днес вече не е петък 13ти
и денят едва сега започва,
а някои неща се крият умело и никой не иска да ми ги покаже.
и липсва повече от едно име,
а аз на него - не
и някой плаче заради мен,
а на мен ми трябва енцефалограф.