писна ми . просто ми писна . ебахти . искам да напише нещо , но не става . искам да направя нещо интересно , но съм затворен със приятели . искам да бъда с приятелите си , но нямам такива . искам много неща , но не мога да направя нищо . човек винаги има избор - казват хората . какъв избор имам аз . да отида на стопа през виелици и някви снегове и студове за да се видя с любимите си хора и да гледам как те праят сичко възможно , но не успяват да ми намерят къде да преспа . ебахти ебаната история . а истината е толквоа близко . за няколко часа отиваш в друго измерение . друг град . други хора . други възможности . сичко е прекрасно . сичко е лесно и достижимо и един ден сичките тези красиви мисли и представи се развалят и чупят , като стъкло от бира в главата ми , като разбера , че аз не ги искам тези неща . че вече ме мързи прекалено много за да правя , каквото и да е . че вече немам значение . че вече чакам някой да дойде и да ме спаси , защото аз съм се предал .
аааааааааааааааааа У Ж А С .
просто ужас . и кво сеа . нищо не ми идва на акъл . поредна надежда , че по време на консумирането на поредната цигара нещо ще ми дойде на ум . толкова много идеи . толкова много възможности и просто никакви желание . безразличие . изолация . телевизия и тъпия компютър , а аз не съм такъв човек . аз искам контакти . аз искам да изразходвам енергия . искам да викам , да крещя , да редя , да скачам , да падам и пак да скачам . да обичам хората , които ме обичат , да направя живота си максимално интересен за да мога да бъда горд със него и щастлив от постъпките си , които едва ли не искам да бъдат късмет и сичко да бъде идеално . тоест , аз да нямам заслуга за нищо , но да си мисля , че сам съм постигнал сичко . искам да съм прост . искам да живея в илюзия , но не и в изолация . аз имам какво да дам на света . аз не трябва да се предам . аз трябва да изпуша една цигара .