И цялата скапана еуфория загърбих, защото няма значение.
Защото една усмивка от червени светещи ефекти вече не променя нищо в мен...
Седнала съм тук...Същия скапан компютър, наподобяващ твоя...
Сещаш ли се коя съм?...
Зная, че ще се сетиш и нещо ще те жегне под лъжичката.
Аз съм онази с малките възможности и твърде голямото желание да се докосва точно до теб.
Сети се.
Онази, която би ти спестила всички мразовити нощи, която ще ти даде огънче, за да подпалиш надеждите, които да оправдаем.
Това искам да бъда.
Теб искам.
Да мога да ти кажа нещо със сигурност, без да те карам да се побъркваш от "незнаене"...Да мога да те усетя без да мисля, че няма къде да спиш тази нощ, без да се примирявам, че ще оставя сам в някое чуждо легло...
да да...
шибани ситуации...
и тъпи еуфорични сцени нямащи нищо общо с традициите.
не ме ебе...
Искам те. И това е моето най-голямо признание. Другото ще си го дадем взаимно...тогава, когато направим времето и мястото достатъчно маловажно...
просто исках да знаеш тия неща...
просто не искам да те оставя сам.