всичко е бяло наоколо,
улични лампи жълто бръмчат,
а аз крача в сивото,
което е вътре във мен.
неосъществена,реалността
се преобрази в мислите.
много студенина има наоколо,
все още непросмукана в мен,
още една от снеговитите вечери,
терапевт ще ми бъде бармана.
бледнее празничната вечеря,
пред глада във душата ми.
без повод ще бродя по улиците,
нищо не търсейки в тях,
леко встрани от празнуващите,
и аз ще се "веселя".