остров
на отровата
затворен ум
красив
в буркан
отрова.
мида
затворена
перла
и в нея - венера
спи мъртва.
в един буркан лежат мидичките от пресъхналото море от щастие минало лято. и листата от Градината на света са изсушени в книга. сега, въпреки че го няма морето, оставам си остров.
всички те тлеят, а аз само завиждам и мрънкам. жалко.
линийки,
златни нишки
се леят
в силуети на Климт
и реката си продължава.