бедствието от неизяснен характер
днес се нахвърля отгоре ми в пълния си блясък,
палто , ливава шапка, чанта с мухоморки избродирани,
получих си желанието през носа
какъв човек
от единия си джоб вади два метра бръшлян, от другия кастанеда,
от третия табакера, която ме кара да крия , без да отварям (аз проверих все пак вътре имаше транзисторче и касова бележка от електричарски магазин) в кибрита му има прекъсвач, във кастанеда - тополено листо- сиво и почти на прах, и навсякъде цветни химикалки и вестници изподраскани с несвързани черти. всичко това изсипва на земята пред руския център, срещу шипка. танцуваме хлъзгаво танго, мраморът е заснежен, патрулката минава вече четвърти път, а той иска да прескочим оградада, за да последваме огромен черен ангорски котарак, аз казвам айде на топло, човекът с усмивката казва добре, увива ми главата със шала и почва да ме върти, върти върти, топло ли е сега, връзва ресните на шала ми по дредовете, говори несвързаности, иска да му чета от кастанеда, хлъзга се и пада върху витрините, но нищо не се чупи и алармата не писва, чупи клони и ми ги крие по джобовете.
после спира за миг
и казва как косата ми толкоова синьозелена била, че чак светела и очертава кръг в снега около мен
пали пак цигара от цигара, не ги пуши , пали ги и ги испуща или ги чупи и ме върти наоколо си и после го озаптяваме със жикк и русото чудовище и други.
в какво
се забърках
пак...