какво ли правиш сега там сама ? в онзи снобарски ресторант, пълен с богати лигльовци, на които трябва да сервираш с любезна усмивка...много те обичаме...и много ни липсваш на всички. как само ми се иска да си тук и да изживяваш с нас всеки един миг, всяка сълза и усмивка...искаше ми се да ти покажа всички онези нови хора, искаше ми се да беше там, когато се смеехме от сърце на лекцията по психология и когато бяхме адски ядосани по СБЕ...ти сякаш вече не си част от нас, не знаеш всички онези дребни нещица, които ни се случват всеки ден...но ние не сме те забравили и знам, че и ти няма да ни забравиш, независимо какво твърдят разни идиоти. с теб сме и винаги ще бъдем, независимо колко си далече...пази се. ние те обичаме.много.