Колко е тъжно, че понякога собствените ти родители могат да се превърнат в най-големите ти врагове. И всичко това само защото реших да напусна университета и лятоска да кандидатсвам отново... да уча нещо друго, а не някакви тъпи машини. Не искам да съм зъл инженер като баща ми или като всички други инженери, от които се оплакват децата им!!!
На връх Коледа бях обявен за ''боклук'' поне 40 пъти. Трябваше да участвам в боядисването на стята си в ден, в който само се почива...хъхз!
Отгоре на всичкото не получих и стотинка. Добре че има хора, които ми помагат. Направих човек щастлив. Прегърнах я. Подарих и роза. А сега дори си приказваме в IRC. Жалко, че е в Свищов и кой знае кога се прибира. Но нищо. Важното е, че си приказваме.
Подарих и спомен... на едно Слънце. Не я бях виждал щастлива толкова отдавна... само как ми каза ''Благодаря''... сега си мисля за това и се усмихвам...
Нужна е топлина и да се прощава. Аз прoстих и направих някой щастлив. Не сам. С помощ, което е още по-мило.
Сега чакам...
BO.