бръмбръм!
i need love... се пее в едно парче...
чакам, а нея я няма. нещо кофти се получава, че се зарибявам бързо с новите хора, които имат с какво да ме заинтригуват. сега ми е тъпо. не съм и спал от много часове насам. то беше едно парти за НГ... лелеее... на мене си ми беше поне готино... кофти е да не можеш да продължиш напред без енергия и ще по-зле, ако тази енергия зависи от друго същество. отгоре на всичкото написах едно писмо. вътре имаше ''липсваш ми...дръндрън... липсваш ми...дръндрън... липсваш ми''. не очаквах резултат, ама то пък взе, че се получи. даже по-хубаво отколкото преди. или аз само си въобразявам, защото отново се радвам на нещо. ей тъй. непринудено. ама се чудя какво да го правя сега това непринудено щастие. изобщо дали да си го пазя непринудено или да... да си го взема за мен. малко егоистично, но после ще си е ЩАСТИЕ. не мога да си избистря съзнанието, че да спра да имам предразсъдъци и глупости за хората. ако можеше тези две щастия да са едно - да се слеят и да са... и да ми се отдадат най-накрая. да имам и аз някаква пътеводна светлина или нещо от сорта. странно нещо са хората.
искам да я има тази снимка на стената. стига фалш и лъжи etc.!
то май има снимка, но да бъде поне малко реално. чувството.