червен клаксон бибип бибип по носле от което се лее магическа песен сгъната свряна в ръбче на тромпет дето сладко се гушкат пак думи и думи и
те със сияние идват вливат се преплетени лъчи от мисли и бягат заедно с тях
точно с тези същите циганчета и техните боси крачета в студения сняг
в небето високо над града летят бели гълъби
и те носят мир и любов за всички
в ръцете ни разперени са къщи уютни антени за уморените им бели криле
и още песни за сиянието от клаксони на тъжните улични автомобили зяпнали призраците на минувачите