доакто някои приятели се оставят малки бели червейчета да ги превърнат в красиви зелени чудовища на бели точки, а други седят и скенират снимки за общото благо, аз пия поредната чаша чай, и ме мързи да стана и да си взема шоколад.
призракът на училището е повече от реален сега и бавничко ме връща в еднообразието на делника с високата 60 сантиметра купчина учебници и реалността на понеделник - 7:15, в автобуса, на път за училище. пак се почва.
да, януари няма да е хубав месец, от утре започват да излитат разни хора, разни много скъпи хора..не ми стигна ваканцията да направя всичко, което исках, и да се видя с всички хора, които обичам..
затова пък идва делник, да ме удави в работа и да забравя за всичко и всички...
*
"когато намериш нещо от миналото, което си забравил, а всъщност е толкова грубо...боли!" /zbrox/ i''ll have to agree with you on this one.. но когато усещаш как забравяш, за да не те боли е още по-грубо, а после се сещаш и..и се мразиш, че си забравил..
забравяш и не те боли, но се чувстваш някак си празен, но не обръщаш много внимание. живееш и ежедневието те завлича все по навътре в себе си и те обезличава. такла в един хубав ден се будиш и си спомняш всичко..а не може така. ти не помниш какво си закусил, как ще помниш такива неща..невъзможно...ама помниш и не те оставя намира...
всичките грешки, които си направил, всичките изходи от положения, които са те спасявали, но са ти копали гроба, всичкити неща, които си отстоявал, а не е имало май смисъл, всичко, което си бил, но някой е заклеймил като недостойно..
забравяш пак и продължаваш, а господин фройд се разхожда из съзнанието и подсъзнанието ти...всичко се отпечатва и лека по лека те вкаменява, парализира те, от стах да не се повтори..а вече си изпробвал всичките възможности, май, и ще се наложи да пробваш някоя за втори път...донт гив ъп. кийп трайинг...някога ще успееш. има време... има време
*
вече няма и помен от новата година..дъжда изми всичко от улиците ит е са си все така мръсни, както винаги. компютърът е така добър да ми напомни, че е 3 Януари, 2004 , но какво от това..welcome to the machine..just a little bit of hisstory repeating..no second chances...life does not give second chances. know that. въпреки цялата му цикличност не се дава втори шанс..не и в това измение...не и в този живот.. you win some [loses], you lose some..
щастлива нова година. хоу, хоу, хооу... аз се връщам към работата, нямам избор...
*
за всички объркани =) в.в. колко си прав, даже представа си нямаш..
и така, някои са зелени, а други изморени, аз пък се зарадвах на снимките. благодаря ири! хубаво е някои спомени да остават...