гаргата и явката летят по любен каравелов и викат чикчирик и кудкудяк и гааа, а аз дъвча и преживям песъчлив фалафел, лик дъжд, красива вечер, малко гаражокръчме, гледаме виейчуан лека нощ после, после джапич се появява от някъде общителен и весел като никога, изведнъж жалее че е изпуснал лейдитрон, и иска ме юрка да ходим у тошето. да бе. да бе. дабе. ей сега. мухахахахахахахахахахахаххахахахахаххахаха.
но всичко е все пак някак благо, когато се слуша финли куей, замъглени рейсови прозорци
гара пионер геометрична от лъчите и дъжда
после кецовете на кънчо се намират
и някак
и някак
и някак е толкова леко всичко сега
въпреки нервите и странностите и джапич
и оня много пиян и дебел чичко който надникна в гаражокръчмето, с посинено око и механично махане на ръка, като куковичка от часовник, и всички прихнахме
ами
всъщност огънче