параноясах в един клуб
всички се блъскахав мен
тупаха ме по рамото
усмихваха се утешително
не спазваха дистанции
а искам просто да съм на два метра от всички
и ми е празно и еднакво
реших да не дочаквам рейсовете значи
взех си раницата и излязох в три часа
разхождах се из софия до четири и половина
сама главно във кръг
далече от излишната загриженост
погледи какво ти е
стада съученици
лепкави съседи
човеци с чужди усмивки
немци с въпроси
чужди отчаяния
избягах просто а снежинките танцуваха
отидох да пия топла вода от пред банята, парата се увиваше в обърканите ми мисли
и за пръв път ми се дощя да чупя прозорци, да гледам после нарязаните си ръце и куките как тичат към мен
но не го направих във вечния си ступор
незнам защо така зациклих
и се парализирах
едни и същи партита
едни и същи хора
трябва да спра
едни и същи ужасни страхове и невъэзможности и оправдания
накрая се опитах да седна в едно кафене до трамваите
но ме изгониха защото били затваряли
защо не ми го казаха преди да си купя кафето
гадна кисела робуста
така ми е празно така ми е безмислино
излязох и се разревах
а после ходих нагоре надолу обиколих три пъти славейков за да не продължа на татък
исках да се запозная с клошарите но пак от ступор не го направих
а тръгнах по омразната си улица нагоре, толкова вече я зная наизуст със самоти и сисовци и таксиметри други стряскащи истории
и беше толкова странно и светло, че почнах да пея и докато стигна до вкъщи, съвсем без причина бях щастлива