Когато съм с него знам кой е силният.
Говорим, не спираме.
Той ми говори.
Бях осакатена от мълчание.
Сега ме лекува. Сигурно още не знае, че го прави. Че го е направил, приемайки мен - несъвместимата...
Малък елемент запречващ традиционното мислене, нахално заместен между небивали "принципи".
Те могат да нарекат всякак моите начини...
Безделие, Непукизъм, Нежелание да видя света, Самозалъгване, а ето и едно от днес - Летаргия.
Всички обвинения няма да ми стигнат да се променя!!!
Продължавам да гледам детайлите и да прекрачвам смъртта(единственото, което ме свързваше с хората).
Престанах да се съгласявам.
Само ме е страх да не избухна.
Пиша думите тук, защото още не са готови да ги кажа...аз не съм готова?
Премислянето не е застой.
Аз премахвам стени, а хората се ограждат...
Твърде открита съм, за да ме видят.