Празно е.
Няма вече.
Тихо е.
Свърши се.
А утре - отново пак.
Мамка му, писна ми! "Не изричай тези думи"?
Не мисли мислите си.
Не мечтай мечтите си, има време за тях... Сега е "нашето" време, нашите желания са на ред, сънувахме ги още преди да си се родила. Двайсет години? Далеч повече няма да ти стигнат, за да се реваншираш. Дай ни ги! После... после Ти ще живееш!
В своите деца...