... трудно се забравя миналото...не мога да престане да мисля за него. Идеализилам нещо, което не съществува, което никога няма да се върне. А това е знак на слабост. Не мога да престана да гледам назад.... не мога и напред, защото нищо хубаво не виждам. Дори сам забравила какво е било, но го искам.... искам да мога да чувсвам нещо отново, а не да се събуждам сутрин, питайки се защо пак е ден... искам да вярвам, че в утрешния ден ще има нещо, за което си заслужава да се живее.... искам да мога да обичам , но и да мога да мразя .... искам животът ми да не беше толкова повърхностен ...дори искам да мога да заплача истински, заради нещо истинско , а не заради това че сам станала 41 кг. .... искам, но няма нищо да получа....
.... нямам и мечти... само някакави повърхностни цели... Преди поне знаех какво искам от живота, а сега? Вглеждам се в хората около мен и нищо не виждам, само някакви изпразнени от живота души търсещи .... всъщност те нищо не търсят... те нищо не чувстват.... те от нищо и никой не се нуждаят.
Явно е това е заразно... но няма начин да се спаса, защото и аз сам заразена иот това безразличие.... stay away , because believe me you don’t want to get closer…
Да, утре слънцето пак ще изгрее над света, но засъжаление в душите на празните хора ще остане сянка... може би завинаги, а може би някой ден ще дойде някой си супермен, който да ни освободи от безразличието. А дотогава само ще си спомням за истинския живот...
.... но какво като се откъсна от миналото? Ще бъда може би по-щастлива(по безразличния начин), защото няма да ми е тъжно за това, което е било. Но тогава ще сам обречена да живея в един повърхностен свят.... да не чувствам нищо... да не искам нищо... да ми е добре, защото за никой и нищо няма да ми пука...да бъда едно по-голямо НИЩО от колкото сега, да не зная какво всъщност е един истински живот...
... трябва човек да е наистина много силен за да може да излезе от повърхностния свят... но и трябва да има някой, който да му покаже пътя ,да бъде светлината, която пронизва вечния мрак от безразличие...
.... аз не сам силна и няма кой да ме спаси, защото хората около мен дори не могат себе си да спасят ... оставя ми вярата че накрая доброто побеждава, че всичко има happy end.... Мда, надеждата ще умре като забравя миналото и съвсем остана без душа.... тогава ще бъде наистина невъзможно да излезна от тук...
...думите ми спират тук...трябва да продължа безразличното си живеене.
- ...В нея расте цвете красиво и бодливо...-