Подател: *****
До: *****
Относно: Fantazy
Дата: Вторник, 2004, Януари 6 19:29:03 ЕЕТ
^^^
Снощи пихме с Цеци. И после отидох до апартамента на брат му и спах там, че не ми се прибираше до вкъщи чак. Сънувах някакви идиотщини и в крайна сметка накрая се появи Велина... :) събудих се супер щастлив и си казвам ''днес отново трябва да отида до МГ-то да видя Велина и Нели'' Да. Само заради тях отидох отново. Въобще не ми дремеше за погледите на даскалите и директорките, изразяващи нещо от рода на ''еж го тоя - студент, пък кисне по цял ден тука''
Докато се прибирах от Цеци (после щях да ида до МГ-то) си мислех:
Сега ще отида при Але и ше и кажа супер усмихнат ''Здравей малка пухкава снежинке! Още ли си унила?'' И после ще и решим и проблемите с батковците дето си ги харесва.
- А пак ли ? ''Малка'' пък и ''снежинка'' ли съм вече ?! - ще ме попита тя.
- Ами ''снежинката'' е нещо много... тя е едно от най-прекрасните неща на този свят... тя е толкова прекрасна, че е от тези, които ти е позволено само да ги гледаш... и ако ги докоснеш... умират... изчезват... трябва да си невероятно нежен с такова крехко творение. Снежинката е и ледено стъдена... ''Пухкава'' обаче означава нещо топличко и мило, нещо което ти е прятно и обичаш да ... не точно докосваш, но такова което доставя удоволствие... пухкавите неща са мили и готини. в случая ''пухкава'' обезсилва студенината... А, да! Пухкавите неща ти доставят удоволствие когато ги прегръщаш, което означава много неща и ... доказва какво любвеобилно същество съм аз! :))) - казва моя милост и започвам да се смея приятно.
И в този момент си представих как всъщност тя прави едно нещо... само дето не видях нея... тя не може да го направи... не и приляга... Видях Раличка!
- Е, не деее!!! - каза тя по типично нейния си начин, леко засрамена и поласкана, изчерви се порядъчно, усмихна пак по нейния си типичен начин, начин обясняваш се с факта, че всяко нейно дествие те очароваше... и заби един доста силен, благодарение на тренировките по волеибол, юмрук в корема ми. После се усмихна отново и продължи да се изчервява като... ами не знам и аз...
***
Аз и казах на Алекс. В краина сметка пак се държа като ... дебил е прекалено, но ...да. Тя явно е от тези хора дето само като си сам с тях и тогава се държат нормално иначе пред повече и с повече познати те пренебрегват порядъчно... но в момента не мисля много трезво, че не съм в настроение... Не се държи особено мило ... anyway... за това има време да стане ясно.
Обаче прегърнах Велина и Нели, които останаха с отворена уста. И се разбрах да ходя с тях на...ммм... сладкарница :)))
BO.
^^^
Как понякога е по-добре да живееш в измислен свят. Нямам абсолютно никаква посока в живота. А тък пък в България все крадат табелите по пътя.