студът ме олющтва, нахапва надира, чупи ми ушите, какво събуждане само. каменния вятър по жульо кюри. пръстите ми са сачми от болка простреляли дланите.
грубо събуждане. хубаво.
после когато се прибирам, кожата ми става тъмно червена и се обелва като да съм изгоряла
направихме си плаж
поплувахме с пингвините,
толкова гръндж
кафява плетена дантела и окъсано
истинският упадък направихме си плаж. помня оная разходка по билото към черни връх, скоростните облаци, шеметното бяло, хижата и снежна слепота, ухото ми късче бяла пластмаса, не бива да го чупя ще внимавам, смехове. обичам суровостта на климата.
вчера ме попитаха пак какво ми ставала, нормалните процеси на затъпяване с възрастта, но някой хора го смятат за болест. не всички ще станем втръбита. съвсем нормално. няма страшно. не боли.
нищо нищо. днис съм обелена и някак по нова и изкарана от защитата си.
днес съм неизтъпеното ръбче или лидината шушулка. изострена.
вътрешните спорове остават за по-късно