а понякога толкова ми липсваш...липсва ми мисълта за теб...мисълта,че имаш желанието да си поговорим,че имаш някаква необходимост от мен....всъщност никога не съм имала основание да мсиля че ти се нуждаеш от мен,но това бе единственото,което оправдаваше моята нужда от теб...мисля си,че ще те изгубя...страх ме е че вече съм те изгубила и не мога да си го простя...защото не ми се случва за пръв път,но сега е несравнимо...мога да те заговоря,да ти се обадя,дори мога да дойда да те видя,за да си докажа че нищо не се е променило....но знам че нямаме какво да си кажем... вече сме толкова далече...знам че позволих магията да изчезне....и това ме плаши най-много....