***
а понякога толкова ми липсваш...липсва ми мисълта за теб...мисълта,че имаш желанието да си поговорим,че имаш някаква необходимост от мен....всъщност никога не съм имала основание да мсиля че ти се нуждаеш от мен,но това бе единственото,което оправдаваше моята нужда от теб...мисля си,че ще те изгубя...страх ме е че вече съм те изгубила и не мога да си го простя...защото не ми се случва за пръв път,но сега е несравнимо...мога да те заговоря,да ти се обадя,дори мога да дойда да те видя,за да си докажа че нищо не се е променило....но знам че нямаме какво да си кажем... вече сме толкова далече...знам че позволих магията да изчезне....и това ме плаши най-много....
***
не е мое, ала просто не можах да не го използвам. тъкмо щях да го напиша същото. е, може би не точно, но почти...
какво се прави, когато хората те забравят? забравяш ги и ти? ама това ли бил начинът? колко изгодно!
отново треперя. студено е.
и хората са студени. всички. вече няма вяра. не съм срещал човек с вяра в очите от ... не помня. най-интересното е, че щом кажеш на някого, че ти е приятен, че ти харесва, че те вдъхновява... и изведнъж той решава да спре да го прави. бяга от теб... не ти обръща внимание. забравя те. ако правиш нещо за някого, той ти се качва на главата и после те захвърля като мръсен парцал, като използвана носна кърпичка... как така може да изчезне магията по един толкова нелеп начин?! Може би е нужно да си студен като другите около теб. Да се правиш на шушумига и все едно нищо не изпитваш или просто се правиш, че изпитваш нещо и след това, когато другият се привърже към теб, да му се надсмееш на наивността.
Колко по-добре е да те забравят всички и ти тях. Сам в своя замък. Свят на мечти! Точно за това ще стана един психолог! Ще чета, ще уча и после ще мога да ги разбирам... поне малко... ако не мога да помогна, а аз няма да мога, защото никой не желае да вярва... поне ще знам защо!
Това е решението!!!
Но надали...