всички сме виждали тези перфектни картини на Голяма луна(може да си представиш тези картички, където на фона на нея обикновено стоят силуетите на двама влюбени). тази луна е неестествено голяма. поне на мен ми се струваше такава. досега.
преди малко я видях. е, може би не точно такава по размер, като гореспоменатата, но пък също толкова прекрасна. наполовина отрязана, отразяваща се в морето. което беше черно, с изключение на светлината на отразената луна, образувала лунна пътека от хоризонта до брега. вълните, губещи се в пясъка, оставяйки за следа пяна, издържаща до следващата вълна. останалата светлина е от кораби, за които в един момент започваш да се чудиш дали всъщност не са звезди, паднали в морето.
а знаете ли за тях, за звездите? за падащите такива. изглеждат също толкова неестествени, когато ги видиш в някой филм например. докато някоя нощ не погледнеш към небето и за част от секундата не забележиш проблясването и вече изчезващата диря, оставена точно от Падаща звезда. след това замижаш, и се молиш това, което си пожелаеш точно сега, да се случи.
хубаво е да виждаш небето. понякога хвърляйте по един поглед нагоре, за всеки случай.