и той намери начин да я вкара пак в кочинката на живота си - почна да пише книга за нея.
тежко й бих казал, защото какво ли би излязло от въображението на човек, бъркащ жълтото на светлината на щастието с жълтото на жълтия труд, сивата девойка до себе си с краСивата, а непредвидимото квантово същество от сънищата си - с лелка бюфетчица, която услужливо продава боза на младежите в квартала.
за последен път я видя наживо през декември в ндк на някаква премиера.
вечерта се напи.
оттогава май не е съвсем същият.