На същият плаж където останката лежи , уединено и надуто в неговата тишина , защитен покрай Замайвам Надвисва и Невъзможен , че до достъп , морето ни носи повече тела . Този път те се качват в техните стотици от натрапчиви лодки , които имат нищо на свещеността на метафизичната останка . Невероятен антропологически пейзаж е нанесен над възвишната красота на природата . Приливът и отливът от вълните е сега натъпкан с хора подтичващи , плъзвайки се , изметен . Морето носи стомаси , бутове , гръд , кремове за тен , кутии на освежителни напитки , писъци и смях . Очите горят само както те правиха за ....филмът в техните камери може да замъглява с всичко на " чернота на дестилаторът " красавице те възнамеряваха да крадат . Морето , като поезия , може да разкрива яркостта на солта , но също може да замъглява с тъмнината от неговите дълбочини .