виждам стопения сняг
върху разорания кър
крачка след крачка аз крача
по калния межуградски път
показвам си палеца,
гледам с надежа.
после извръщам глава,
вятърът брули косите ми.
пътят е пуст и безлюден
но все пак се намира превоз
един ден ще поема към вечността
и тогава ще махам безмилостно