.....Ставай... пак е ден.....
.....Ставай... Ставай....
И аз ставам....през ума ми минават какви ли не неща- сещам се за миналото,което толкова мразя и в същото време обичам; сещам се за настоящото, пропито с кръвта от миналото; сещам се за това ,че трябва да се изправя пред препятствията на още един ден....
И мина този ден..... И още един... а сърцето ми е останало някъде там... във времето...Безуспешно търси пътя към настоящето.....
:) :) :) Нищо, че небето пак е сиво.... и, че пиша безсмислици...важното е едно, че краят на нещо е началото на друго.... и единствено бъдещето може да изтрие горчивината от днешния ден... Единствено мечтите и надеждите спасяват света, а може би ще спасят и мен.....