[20.01.04@18:03:03]
досега гледах “магьостникът от оз” във филмовата му версия от четиридесетте години...този с джуди гарлънд..и мисля, че в тези стари филми има много повече от самата история вложена в сюжета. Има много детаили във всяка сцена, незабележими, но странни и..тези влажните очи с отражението от прожектори в тях..дребни шеги, смешки, които не разбирам,защото не го гледам с контекста на времето когато е правен, малките грешки в монтажа, които ме съмнява, че са случайни....декорите и грима..начина по които говорят актьорите, а и те самите..всичко е различно..и странно и някак си приказно....а прехода от черно бяло в цветно сигурно е бил потресаващ.....и ме е яд, че не съм бил жив тогава, както снощи ме беше яд че не съм имал 3.50 лири през 1970 за да си взема оригиналния “Let It Be” с книжката и снимките и плочата ...и че “нейкед” макар и демастериран не е толкова хубав..а и го нямам и него.
~~~
[25.01.04@10:14:43]
добро утро на всички и на “bitchy” превъплащенията ви и на слънцето, което ме събуди днес. а дали ЯНА чете това? I desperately need me glove, yes, you have it, the gray one, with the little hole in it.. че в петък носейки една опъната кожа за да сваля другата замръзнах. Но беше хубав ден. кънки преди това и доста добро оправяне на настроението изразяващо се в дулъг телефонен разговор за чужда сметка. кънките са страшно нещо. хем се забавляваш, хем не искаш да паднеш, хем те най-деликатно ти напомнят, че си преуморен, като ти показват, че не можеш да определяш посоки и кое е горе. Интересно е как усещането ти за горе се мести наляво надясно и ти не знаеш вече каде е..и не можеш да пазиш равновесие. После излизаш и не е толкова студено, но ходейки от съдебната палата към вкъщи замръзваш. барабанчео е в ръката ти улиците са заледени и ти бавно и внимателно стъпваш. краката са ти топли. защо? обикновенно на тях им е студено, а сега те бяха топли, вятурът преминаваше през панталоните ми..ръката ми замръзваше и ставаше все по-лилава..
~~~
още идирвам 3,50 лири стерлинги през 1970 за да си взема онзи прословут албум.диска не ми стига...странното е, че сум повече или по-малко щастлив, и не знам нито защо, нито докога. може да е заради кънките, може да е заради телефония разговор или онзи прекрасен рожден ден в събота. много храна, весели хора и един зрял човек, който да успее да настрои и моят мозук както трябва, после разговор за гънс''н''роузес, и малка разходка посока ндк, която се оказа доста полезна. както си ходя спира едно такси и от него излиза един кожен шлифер с много хубава черна коса и респектиращи ботуши..а й звъня от два дена и не мога да я намеря. и тя какво изниква право пред мен и не ме видя, но аз отидох и й казах здрасти. стреснах я май, но й обясних всичко после..
и свиря много напоследък..и имам 6 на изпита по български, което за мен е в границите на невъзможното..не знам..навън вали пухест бял сняг и се сещам как преди десетина години бях в заимовия парк и се спусках с шейна от по-високия крокодил, бях с дядо ми, когато доиде един човек и каза, че в кукления театър правят безплатно представление на бяла приказка...за това може би друг път..