''.. и идва момент в който разбираш, че вече няма смисъл от нищо, а като упорстваш само се унижаваш..''. прав си приятелю, радвам се че те има. идва и момент в който трябва да се вземе Някакво решение.. да се обърнеш назад, да разрушиш и скъсаш с всичко, да забравиш за всички като цяло и за всеки поотделно.. или да останеш себе си, да продължиш да се унижаваш, но поне страдащия да си само ти.. неспособност на обективна оценка.. неспособност за вземане на правилното решение.. като кръстовището което видях преди известно време.. силно осветено, отдалеч си личи ''хей, там има кръстовище, накъде да продължим?'', толкова е светло в средата на всичко.. ''но.. погледни, защо не се виждат пътищата?'' да.. така е.. посоките са слабо осветени в оранжево само на няколко крачки.. а останалото е потънало в тъмнина и синя мъгла.. накъде? да. нека е натам, хайде.. и.. не съм забравил.. не съм.. не съм.. и няма да забравя..
***
искам да погледам очите ти.. просто да ги погледам.. и да помълчим заедно..
... (мълчание(самотно)) ... (глътка мъгла.. сълза в оранжево.. мъгла в сълзата.. синьо в оранжево.. усмивка в Си Минор и черно и червено..)..